Новини

05.06.2009г

Как да оцелеем в беда? Този въпрос обикновено възниква постфактум - след като вече сме изпаднали в екстремна ситуация.

Иначе не стои постоянно на дневен ред, защото всеки си казва - на мен ли пък ще ми се случи. И не поглежда дори дали аптечката в колата е заредена с лекарства.
Рейнджърите обаче винаги трябва да са готови за изпитание. Те редовно минават тежки, но важни курсове по оцеляване.
В раницата им винаги има специални комплекти с най-важните подръчни средства, необходими в беда. В тях е зареден жизненият минимум, който включва и презервативи за мъжете, а за жените - тампони.
Комплектите са различни в зависимост от характера на задачата, географските и метеорологичните условия.
Почти винаги на първо място са средствата за добиване на храна и вода.
Ако в района има река, в действие влиза миниатюрната въдица, която за минута се сглобява от наличните кукички, плувка, тежести и 3-метрова корда. Няма ли риба, парче тънка тел може да се превърне в капан за дребен дивеч.
Без храна се издържа доста, но без вода организмът бързо грохва. Затова всеки командос носи в раницата си няколко блистера с таблетки за пречистване на вода.
 
 
Може локвата да мирише гадно и да бъка от нечистотии, но за половин час хапчето ще я превърне в годна за пиене течност. Е, няма да е толкова вкусна като чешмяната, но поне опасността от стомашно разстройство ще отпадне.
Как да затоплим студената храна? Американските войници отдавна разполагат с разнообразни пакетирани комплекти, които се загряват без огън. Топлината идва от химическа реакция, която тръгва след поставянето на пакета под специален ъгъл. Тогава се смесват веществата, монтирани в края на пакета, и храната се топли, без да се пали огън.
Нашите бойци засега разчитат на класиката.За затопляне на храната използват месингова тел, дълга 3-4 м, и специална металнапластина за закрепване на полеви съдове. Спасителният огън се пали с ветроупорен кибрит или приспособления за добиване на искри по механичен начин. Съчки за огъня се събират наоколо или се режат с брадвичка или трион.
Ако обаче трябва да се пази тишина, в действие влиза многослойна тел, с която тихичко се режат цели клони. Телта е дълга около метър и завършва с 2 халки за опъване при рязане.
 
 
 
С какво си светят нощем командосите?
Най-лесно - с електрически фенерчета. Ако обаче батериите са се изтощили, на помощ идват класическите парафинови свещи.
Напоследък обаче масирано се налагат светещите тръбички за еднократно използване. Тръбичките се чупят, възниква химическа реакция, която осигурява студена топлина за 6, 8 или 12 часа.
За ориентиране и обозначаване на местността в комплектите са предвидени миниатюрен компас, специално огледалце за подаване на светлинни сигнали и свирка.
Специалното наметало играе двойна роля - едната страна свети за по-лесно откриване от спасителни екипи, а другата служи за по-добра маскировка. Освен това зимно време запазва телесната топлина, а през лятото охлажда, като отразява силното слънце.
Аптечката в комплекта на командоса е заредена с антибиотици, витамини, болкоуспокояващи, антималарични лекарства и дезинфектиращи лепенки.
Допълнително в комплекта се включват молив за писане, безопасни карфици, игли, конци и копчета. За мъжете е задължително едностранно заточено ножче за бръснене. Тази работа може да свърши и елементарна пластмасова самобръсначка, но тя при всички случаи заема повече място от ножчето.
В този комплект, събран в чантичка, има 6 светещи тръбички, лекарства, мултивитамини, компас, комбиниран нож, ножичка, тел. В средата долу е наметало с 2 страни - срещу слънце и за маскировка.
 
Колата затъва в калта? Спасява те малка лопатка
Автомобилът е затънал в кал или боксува в снега. Какво правим?
Ако наблизо има хора, ще бутнат. Ами ако сме сами насред полето или в гората?!
Първото, което идва наум, е да се хвърлят няколко лопатки пясък или ситен чакъл под гумата. Това обаче никак не е лесно, ако в багажника няма лопатка, брадвичка или трион плюс задължителен мощен фенер.
Напоследък на пазара се появиха доста полезни комплекти за оцеляване, които могат да спасят изпаднали в беда шофьори и туристи. В тях номер едно е сгъваемата многофункционална лопатка, която може не само да извади кола от калта, а и да помогне на ловджията да си устрои удобно чакало например.
Лопатките обикновено са правоъгълни, с лека дъгообразна извивка. Единият им край е с триъгълна форма и заострени ръбове за разчистване на храсти. В другия край има уши, в които се монтира шарнир за свързване към дръжката. Лопатката се застопорява на 45, 90 и 180 градуса спрямо дръжката, като по този начин се разширява нейното приложение.
Сгъваемите многофункционални австрийски лопатки "Глок" и лопатката на българската фирма "ВСК Кентавър" са с подобна форма и устройство и са сравнително леки - тежат само 1,1 кг. Снабдени са с телескопична дръжка, изработена от удароустойчива пластмаса. Това е особено важно при използване през зимата, за да не залепват голите ръце върху студения метал.
 


В дръжката е скрит трион с дължина на режещата част 130 мм. В работно положение трионът се изважда от дръжката и се закрепва в свободния й край. Зъбите му са под ъгъл 55 градуса спрямо централната ос, което дава възможност без особено усилие да се режат клони, корени и фиданки с диаметър до 75 мм.
Острието на лопатката е дълго 237 мм и широко 150 мм. Изработва се от специална стомана, която гарантира издръжливост на натоварването не по-малко от 136 кг. В сгънато положение лопатките са дълги максимум 240 мм, а в работно положение - 590 мм.
Двете лопатки напълно отговарят на стандартите на НАТО и са изключително подходящи като аксесоар за оцеляване на туристи, ловци и автомобилисти.
Крайно време е с подобни средства да се заменят и лопатките в армията, които са от времето на Балканската и Първата световна война.
Много разнообразни, но и по-скъпи са лопатките на американската фирма "Гербер". Те са изработени от висококачествени материали и дръжките им са трапецовидни или телескопични. В разгънато положение са дълги 594 мм и тежат също 1,1 кг. Дръжката е от издръжлива пластмаса, която надеждно се закрепва към острието.
Полевите комплекти на "Гербер" включват и невероятно остри брадвички. Дръжките им са пластмасови и се носят отделно в специален калъф на колана.
Към комплектите се прибавя и комбиниран нож-трион. Острието му има две половини, едната от които е обикновен нож, а другата е трион за дърво или пластмаса. Острието се завърта само с едно движение и се застопорява автоматично.
По-възрастното поколение помни полезните комплекти, които почти всеки турист носеше от бившия Съветски съюз.
Комбинацията включваше модулна лопатка и брадвичка, които се сменяха само за няколко секунди, а в дръжката се криеше нож. Уредите бяха грубовати, тежички и с дръжки от бакелит, но издържаха доста години. Все още се намират не само по багажниците на лади и москвичи, но и в по-съвремени коли.

Нов хит - вечеря на светещи тръбички от филмите за Рамбо
 
 
Запалените туристи все по-малко разчитат на парафинови свещи. Вечер в палатката техният огън е слаб и дори опасен. Електрическите фенерчета също не са удобни - техният лъч е недостатъчен и нетраен.
Затова на мода излизат светещите тръбички. Знаете ги от филмите за Рамбо. Там екшънгероят ловко ги чупи и осветява цели пещери.
Те са незаменими под открито небе или в палатка, тъй като не излъчват топлина и огън и не гаснат при вятър.
За разлика от парафиновите свещи светещите тръбички се палят без огън. Достатъчно е само да се извадят от опаковката и да се огънат, при което се чупи вътрешна стъклена ампула. Светлината се ражда от смесването насъдържащите се в ампулата химически вещества. Излъчваната светлина е равномерна и не дразни очите. Една тръбичка е достатъчна за цяла вечеря в малка палатка или пък за разчитане на топографски или пътни карти. В единия и край има кукичка за закачване, а другият и край е напречно отрязан за закрепване върху равна повърхност.
Светещите тръбички не се нуждаят от батерии и работят дори след 5-годишно съхранение без никакво презареждане. Те светят във вода, при дъжд, сняг и силен вятър.
Могат да се използват от деца, тъй като не са токсични и пожароопасни.
Незаменими са при спасителни акции във взривоопасна среда или при липса на кислород. Добър помощник са на работещите по поддръжката и ремонта на комуникационните мрежи в подземни галерии и шахти. Използват се широко от рейнджъри и командоси. Различното оцветяване на тръбичките не е произволно. Всеки цвят си има специално предназначение.
Тръбичките, оцветени в оранжево например, излъчват най-ярката светлина. Обикновено ги използват за осветяване на пещери и подземни галерии.
Най-мощна е светлината в първите 30 минути.
Жълтите тръбички са подходящи за осветяване на обекти в мъгла и в черен дим. Когато димът е бял, се вадят тръбички със зелена светлина. Те стават най-добре за аварийно сигнализиране на транспортни средства, когато няма опасност. Тръбичките за червена светлина пък обратното - сигнализират за опасности.






18.05.2009г




                     



                                                                             BENELLI VINCI

Войната на нерви свърши! След половин година разтакаване, “случайно изпуснати думи”, недомлъвки и гадни PR номера като разхождане на заключен куфар по най-големите оръжейни изложения в света, забуленият в секретност проект Vinchi най-сетне попадна в ръцете на експертите и феновете.

Последният коварен ход на италианците от Benelli бе най-новият им ловен полуавтомат да се появи с цяла година по-рано в САЩ, отколкото в Европа и останалата част от света. Там чудото Vinchi ще се представи в началото на 2010 г.

Струваха ли си обаче нервите и тъй дългото чакане на предварително обявената за революционна пушка?

Сега, когато информацията за Vinchi вече е достъпна и новият италиански полуавтомат е тестван не само на стрелбището, но и по най-трудните за отстрел видове дивеч (летящите със скорост около 80-100 км/ч гургулици в Аржентина и диви патици в Канада и САЩ), отговорът на този въпрос е доста по- лесен.

Да, точно за революция става дума, защото пушката, носеща името на великия ренесансов художник, мислител и изобретател, не е просто поредният “наточен” дериват на познатата ни от 1967 г. инерционна схема за презареждане, а е предтечата на ловния полуавтомат на 21-ви век.

Инженерите и дизайнерите от Benelli буквално са вложили всичките си новаторски идеи в този проект. Полуавтоматът Vinchi е натъпкан с иновационни решения и смело съчетава непознати досега конструкции с подобрен вариант на вече доказани в практиката технологии и системи.

Това е напълно модулно оръжие. Пушката е също като детския конструктор LEGO, защото може да се сглоби изцяло само за 10 секунди. Никакви инструменти не са нужни, защото всичко е направено така, че да се справите само с голи ръце!

Полуавтоматът се състои от три основни модула, в които са интегрирани всичките му най-важни системи.

Първият модулвключва спусъковата система, тубосния пълнител за 3 патрона 12 калибър с дължина на гилзата 76 мм, системата за подаване на патрон към цевта и V-образната полуложа на оръжието.

Вторият модулсе състои от цевта, затворната кутия и новия инерционен презареждащ болт.

Третият модулсе състои само от новия специално разработен за това оръжие приклад, който се свързва направо към задния край на затворно-цевния модул чрез специална метална пластина-ключалка.

Сърцето на новата италианска пушка обаче е новата система за инерционно презареждане, която се движи точно в една линия с цевта и има три пружини.

Първата от тях е точно зад заключващата въртяща се глава с два масивни зъба. Втората е на иглата на ударника, а третата е по-голяма, надяната върху водеща ос и служи за погасяване на част от силата на отката при изстрел.

Прикладът е подобрен вариант на познатия ни от 2004 г. синтетичен ComforTech, който сега е още по-ефективен и се нарича “Конфортех плюс”.

Като резултат от усилията за редуциране на силата на ритането при изстрел Vinchi има по-слаб откат с цели 72% в сравнение с досегашните ловни полуавтомати! А на полето в лова това означава, че цевта на Vinchi подскача с 14-42% по-слабо, което позволява целта за втория изстрел да се хване по-бързо с цели 40-68%!

Ето защо и първите отзиви на експертите и най-авторитетните щатски оръжейни журналисти са откровено хвалебствени. Например Марк Кийфи, главният редактор на сп. “Американ райфълмен”, пише: “По отношение на ергономията и удобството при стрелбата това Benelli е най-добрият полуавтомат, който някога съм хващал. В доста агресивния изглед на Vinchi обаче може да има известен риск, но конструкцията му е повратна точка в оръжейния дизайн. Този път революцията е истинска!”